Можем ли само с износ да просперираме? Можем ли така да преборим "олигархията"?

Според мен държава, която не може да продава на собствения си пазар.. защото е неконкурентна.. трудно, направо невъзможно е да продава на външния пазар.

Това, че има няколко фирми, които успяват навън.. не значи, че и други това ще могат да направят.

Вътрешният пазар е много важен. Щото ако не можем да убедим съгражданите ни да купуват продукцията ни/с цена и качество/.. как ще убедим чужденците?

Износът който се отчита.. една голяма част е точене на ДДС.. и акзици. С такъв износ обаче.. държавата само подпомага олигархията.

Всъщност цялата ни данъчна система, цялата ни държава подпомага олигархията. Вместо богатите/чрез данък върху имотите и другата собственост/ да плащат данъци.. работещите чрез ДОД и купуващите с ДДС и акцизи плащат.

Всъщност, за кого точно се строи и поддържа инфраструктурата в България? Някой задавал ли си е този въпрос? Само да подскажа - прави се от имот/и/ до друг имот/и/. Прави се около имоти. Не се прави от човек до човек. Инфраструктурата свързва имоти/пътища, ВиК, енергийна мрежа/.. създава удобства около имоти/улици, градинки, училища, болници/.. Не се прави от работещ до работещ, от купуващ до купуващ човек. Само, че в момента точно така се заплаща за живеенето в България. Не се плащат данъци на база собственост, а се плащат на данъци на база доходи и консумация. Само, че доходите и консумацията могат да се свият... Ами МВР и армията - кого охраняват - хората, да обаче охраняват и имотите им - т.е. пак който има повече трябва да плаща и за МВР и армия повече.

Като резултат от безумната ни данъчна система.. никой не иска да работи и да консумира. Щото бива обиран от държавата и с неговите пари се поддържа инфраструктурата около хората със имоти.. а те не плащат нищо/почти нищо - един работещ на 400 лева заплата на месец плаща повече данъци/ДОД,ДДС, акцизи/ от един собственик на имот за 500 хил лева, че даже и милион/. Реално обаче парите от тия данъци накрая отиват за удобствата на собственика, не на работещия.

Така идеално се подпомага новата олигархия. Работещи срещу имащи. Затова работещите бягат от България.

---

НАП обявила, че в България имало само 260 милионера.. да бе - смятат обявените доходи за една година - а това значи, че реално тия хора имат поне десетки или стотици милиони, за да постигнат 7 милиона доход за една година да речем. Много е удобна тая смяна на смисъла на думата милионер - щото навсякъде по света милионер значи човек който има милион лева/долара/евра - т.е. всичко което притежава се оценява на тая сума, а не само доходът му за една година. Това е само в България. Много е удобно явно - щото повечето българи така се обявяват за много бедни. Реално обаче - един митничар например с годишен доход от 25 хил. лева и няколко къщи, коли и вили. за милиони - така се изкарва беден. Реално обаче и той е от олигархията. Повечето чиновници - и те са там. С мижави заплати имат имущество за стотици хиляди и милиони.. всъщност не е проблем че имат - нека имат.. обаче да си плащат за поддържане на инфраструктурата около собствеността си и за охраната им/МВР, армия, чиновници, съдии/. А не както е в момента работещите да им плащат за тяхните удобства.

---

Някакво село Чавдарово се обяви за хубав пример - с 1000 човека е селото.. спечелило европейски фондове/европейски помощи им викам/ не знам колко на брой за 12 милиона лева.. това прави 12 хил лева на човек... яка законна кражба му викам на това. Как селото ще си поддържа построеното, ако не дойдат нови еврофондове? След като местните данъци им са по 20 лева на година? То само заплатата на кмета не могат да платят с тия пари.

Докато фондовете се използват по тоя начин - да заместват напълно общините, държавата  в изпълнение на техните задължения, вместо да им помагат.. да има възможност някоя община/фирма да печели лесни пари по много пъти.. никакъв износ, никаква работа няма да се върши освен да се усвояват/присвояват тия лесни пари.

"Атлас изправи рамене" - втора част

Чета в момента "Атлас изправи рамене" Втора част.. ами, явно Айн Ранд е имала предвид точно сегашното положение в България/че и по света/.. Да подскажа.. имала е предвид демокрацията... не социализма. Едни чиновници и политици се правят на самаряни с чужди пари.. всичко в името на обществото/избирателя. Резултатът е плачевен и все по-лошо става.

Шистов балон

Имам едно подозрение. Според мен,  сегашният добив от шисти чрез фракинг е въздух под налягане. В САЩ имаше шистов/фракинг/ балон – породен от евтините пари там/лихвата е нула/ и инвеститорите на борсата там. Реално печалбите идваха не толкова от продажбата на шистовия петрол, а от идването на нови инвеститори. Обаче – видя се, че шистите много бързо се изчерпват и трябва постоянно дупчене за да се поддържа добива, а това струва много пари. Отделно замърсяването вече е доста забележимо, има и земетресения породени от този вид добив.

Та, шистите не са чак толкова добър бизнес и сега ще ги консервират и, според мен, надали някога пак ще ги пуснат в действие. Само ще плашат гаргите с тях и големите нефтени компании ще си надуват активите пред инвеститорите.

Та, сегашната “атака” с евтиния петрол от страна на Саудитска Арабия срещу САЩ/поне такива са някои официални версии/, е реално услуга – атака срещу Русия, Венецуела, Иран и в същото време безопасно свиване на надутия балон. Щото ако беше гръмнал.. така както гръмнаха ония ценни книжа 2007ма.. меко казано нямаше да им е приятно на щатите.. щото инвеститорите са най-вече американски.. а не както беше 2007ма - бяха заразили цял свят.

Какво е демокрацията?

Демокрацията представлява два вълка и едно агне, които гласуват какво да обядват...

Кога една нация е щастлива?

Когато всяка жаба си знае гьола... или по друг начин казано - когато всеки се простира според чергата си...

Китайска поговорка

Ако искаш една година благоденствие засей зърно,

ако искаш десет години благоденствие засей дърво,

ако искаш сто години благоденствие възпитавай хора!

Хубава поговорка, но мисля малко заблуждава. Защото всяко следващо условие, според мен, трябва да включва и предишното. Т.е.  не можеш да имаш благоденствие 10 години, ако не си сял зърно всяка година, а сееш само дървета. Не можеш да имаш благоденствие 100 години, ако преди това всяка 1 година не си сял зърно и дървета.. а само си възпитавал хора ;) - трябва и трите неща заедно да си правил. Просто едното е с хоризонт 1 година, другото с хоризонт 10 години, а третото с хоризонт повече от 20 години.

Рисковите производства и държавата

В контекста на трагичния инцидент в с. Горни Лом имам едно предложение:

В момента държавата раздава лицензи за рисковите производства и следи за правилата за безопасност на работа там. Това обаче според мен изобщо не е достатъчно.

Според мен допълнително, навсякъде в държавата където има рисково производство трябва:

1.  Фирмата да сключва застраховка гражданска отговорност за причинени щети към трети лица. 
2. Фирмата трябва да подпише с всеки нает работник в зависимост от риска, типов договор за обезщетение/одобрен от държавата за съответните рискови професии и производства/  за поне 50-100 хил. лева, които да се изплатят веднага след трудова злополука в зависимост от нараняването. Фирмата трябва да представи банкови гаранции за тези обезщетения и едва тогава да може да работи. Това трябва да се отнася и за миньорите да речем. За водолазите ако щете. Просто професиите трябва да се разделят по ниво на риска. Производствата - също. Колкото по-голям е риска, толкова по-голямо да бъде договореното обезщетение/държавата да определи няколко нива на риска и съответните нива на обезщетение/.
3. При престъпна небрежност от страна на фирмата, съдът да може да постанови допълнителни обезщетения на пострадалите.

Така, мисля фирмите ще имат интерес да спазват правилата за безопасност, даже да измислят нови правила повишаващи безопасността.

За да стигне - трябва да остане

Забелязали ли сте, че за да свършите даден ремонт, трябва да купите повече материали отколкото е необходимо? И ако се опитате да вземете точно колкото трябва, накрая не ви стигат материалите и може след това да се наложи втори ремонт?  И колкото по-сложен е ремонта, толкова по-голям трябва да е запаса от материали?

Всъщност това се отнася и за усилията които трябват за да се свърши дадена работа - ако се опитаме да вложим точно необходимото усилие, или не свършваме работата или я свършваме некачествено...

Във всяка една област е така - ако искаме да постигнем дадена цел, трябва да се целим не точно в целта, а по-високо. И колкото по-непозната и далечна е тази цел, толкова по-високо трябва да се целим, защото винаги излизат непредвидени препятствия.

Спортистите например - ако искат да са добре подготвени, трябва да тренират повече отколкото мислят, че трябва. На състезание трябва да положат повече усилия отколкото трябва. И само тогава имат шанс да спечелят.

И при работата е така - за да се свърши дадена работа качествено и в срок, човек трябва да положи повече от "изчислените" усилия за тая работа, защото винаги се случват непредвидени ситуации и ако положи само необходимия минимум - или няма да приключи в срок или качеството ще е лошо. Т.е. един работник трябва да дава повече от себе си за да може да свърши работата качествено и в срок.

И при работодателите е така - трябва да дават повече на работниците, за да може те да свършат работата. Ако работодателят цепи стотинката и раздава минимални заплати за съответното работно място.. получава в 99% от случаите пропуснати срокове и некачествено свършена работа. За да стигне трябва да остане. Работодателят трябва винаги да дава повече, за да получава достатъчно. Но и работникът трябва да работи повече за да може да свърши съответната работа.

Ако човек иска да научи дадена професия, не може да я научи само в работно време. Трябва да положи и допълнителни усилия, колкото по-големи толкова по-добре и по-бързо ще я научи.

Българите обаче, гледаме да не се минем. Искаме винаги да получаваме повече от това което даваме, затова полагаме колкото се може по-малко усилия, гледаме да платим колкото се може по-малко. Но според правилото "за да стигне трябва да остане" винаги получаваме по-малко отколкото даваме и тъй като често искаме много малко, получаваме още по-малко. Изключенията само потвърждават правилото.

Да не говорим, че много често в живота първо трябва да дадеш и чак след това да получиш. Всъщност ако човек се замисли - за всичко е така. Първо работиш, после получаваш заплата. Първо ореш, сееш, ториш.. и чак след това идва реколтата. Първо слагаш дърва в печката, палиш я и чак след това получаваш топлина.

Така стоят нещата и с данъците. Първо ги даваш, после евентуално получаваш насреща услуги. И колкото повече човек се стиска.. толкова по-малко и по-некачествени услуги получава. Вярно, че има вариант един да плаща друг да потребява.. но общия резултат си остава. Ако повечето се стискат.. няма как общо услугите да стават по-добри.

Англичаните са го казали - Не съм толкова богат, за да купувам евтино. Това е друг прочит на "за да стигне трябва да остане", само, че от гледна точка вече на свършената работа/получената стока. Ако дадеш малко/положиш малко усилия/, получаваш още по-малко и вероятността това по-малко да ти върши работа е много много малка. Налага се след това пак да купуваш/полагаш усилия/.

Ако искаш да свършиш работа от първия път - трябва да положиш повече усилия, трябва да платиш повече, но това ще е по-малко отколкото ако трябва повторно да полагаш усилия и да плащат пак за да се свърши работата.

В България това не можем да разберем - вече 25 години даваме по 2, искайки да получим като за 10. Получаваме 0.2.. и повтаряме ли повтаряме същата грешка. 

Каквото посееш това жънеш. Ако малко сееш.. малко и получаваш.

Всички искат високи доходи, високи заплати, големи печалби - веднага.

Не става така. Изисква се технологично време за всичко - първо трябва да се изоре, след това засее, след това тори и т.н. чак накрая е жътвата. Т.е. прибирането на печалбата.

Даже и при работниците е същото. Първо учат занаят, след това работят и чак след това получават заплата.

При държавите е същото. Първо трябва организация, след това инфраструктура, след това всичко това да работи и накрая евентуално има добро качество на живота и високи доходи.

Ние искаме първо искаме доходи.. пък едва после евентуално да работим и плащаме данъци. Само, че нещата не стават по този начин - точно обратното е. Първо яка работа, данъци и чак след това.. може би - добро качество на живота.

Вече 25 години всички правителства все увеличават доходите, увеличават пенсиите.. и какво? точно обратното се получава. Защото правим нещата наобратно. Вместо да орем и сеем, ние ядем от зърното за семе, пропускаме да торим, че и да сеем и след това се чудим, защо няма реколта, т.е. високи доходи. Не може да се пропускат важни капиталови разходи, не може да не се поддържа инфраструктурата в държавата и всичко да се изяжда.

И всичко това заради калпавата ни данъчна система, която приема, че доход е само паричния доход. Така огромни групи хора плащат символични данъци спрямо всичките си доходите и богатството си. И като резултат, няма пари за инфраструктура, няма работни места, всичко е скъпо, щото е внос. Да не говорим, че 30% от бюджета на държавата заминава за социални разходи.. отделно здравеопазване, образование, военни и т.н. в коя друга държава е така? В коя друга държава, собствениците на имоти, могат ей така да държат имотите/активите/ си неизползвани и рушащи се, и да плащат символични данъци за това? Активи за десетки и стотици милиарди стоят неизползвани. Коя друга държава си позволява това?  Даже не си метем държавата, - навсякъде дупки по улиците, тротоарите са от преди 50 години. Оправдаваме се пак с липсата на доходи!?!?!?  Не, просто тия които трябва да плащат за това - собствениците на имоти, не плащат, защото такава е данъчната ни система, а точно те имат интерес от хубави улици около имотите им, хубави пътища до тях. Та погледнете един вход на блок - умалено копие на сегашната ни държава. Всеки стои и се прави на тарикат. Та може ли да има просперираща държава в която даже имотите в центъра на големите градове са зле?  Богати хора се правят на бедни. Не може да си съсобственик и да не си поддържаш общите части и да се оправдаваш, че нямаш пари - като нямаш пари в момента, взимаш заем или продаваш. Не може заради теб, останалите да живеят зле. Същото е и на ниво квартал, община, държава.  Та не може да си собственик и да не даваш достатъчно пари за инфраструктурата наоколо. Частното си е частно, но общите части, инфраструктура трябва да е по-важна.

Изяждаме всичко. Не поддържаме нищо. Всичко е еврофондове, ако не са те, отдавна да сме умрели/или разбрали, че само с ядене не става/. Да не говорим, че и еврофондовете не идват безплатно - унищожихме си фирмите заради измислени евростандарти, щастливи кокошки, щастливи прасета и крави.. всичко с една идея - купувайте само стоки от ЕС и нищо не произвеждайте, даже и в собствената си страна.

Като добавим и популистката по своята същност демокрация.. нещата стават трагични.  Винаги се намират един-двама популисти, дето да излъжат избирателите и да окрадат държавата, т.е. народа вдигайки доходите и пенсиите вземайки от семето за посев и от парите за оран и взимайки заеми за тая цел.


Сбърканата данъчна система или защо България дълбае дъно след дъно...
Кой трябва да създава работни места

Предложение за фирмите за бързи кредити... и другите фирми с договори

Имаме проблем - фирмите за бързи кредити карат клиентите си да подписват сложни договори в които има заробващи клаузи. Такава е ситуацията навсякъде - и при банките и при GSM операторите. Всички те разчитат на това, клиентът да не изчете целият договор или просто да не го разбере напълно и да подпише, предоверявайки се на фирмата/банката.  И после фирмата, казва - да сте си чели договора и да се си извикали адвокат..

Имам едно предложение - нека някаква/може да са няколко/ НПО например, с голямо обществено доверие, да одобрява типови договори.. на фирмите/банките които поискат, в които само името на клиента липсва. И такъв един договор да получава специалното лого на съответната организация, гарантиращо, че договорът не съдържа заробващи клаузи, като даже може, до това лого с няколко изречения да се напишат ключовите моменти в съответния договор.

Така когато клиент отиде да подпише договор може да поиска да работи с такъв типов договор, и така ще знае, че съответната организация на която вярва е одобрила договора. Може разбира се фирмата да му предложи /уж/ по-добри условия с друг договор, но тогава ще трябва да поеме по-голям риск, защото конкретния договор за клиента няма да има съответното лого, т.е. няма да е одобрен от организацията.

Работа на държавата ще е да осигури, фирмите да слагат лого само на тия типови договори, които наистина са одобрени от съответната организация и после да се предлагат на клиента без промяна иначе да се приема, че фирмата е нарушила договора, което си е точно така - това ще значи използване на заблуждаваща информация.

--
Всъщност идеята може да се разшири и за всички фирми предлагащи услуги - например таксита, чейндж бюра - при които клиентът трудно може да определи дали съответната фирма предлага добра услуга. Та в такива случаи може да дойде на помощ пак това НПО, което с логото си, да одобри съответното такси, чейндж бюро, че предлага добра услуга.

Даже и за продукти може да се приложи този механизъм. Например имаме десетки видове кисели млека. И  една такава организация може да даде своето лого на някои от тях и така да ги отличи от другите.

Възможно ли е да съществува само правова държава?

Мисля, си от известно време.. дали е възможно да съществува държава, която да е само правова - от най-чист вид - законите да са единственото правило, което гражданите трябва да спазват и освен това - да няма създаване на закони със задна дата и разбира се - което не е забранено да е разрешено и престъпник да е само този който е осъден на последна инстанция?

Според мен - не. С времето, държавата ще изпадне в хаос. Защо?

1. Законите са прекалено сложни и излишно детайлни за да се знаят от повечето граждани.
2. Законите се изменят относително бързо, за да се знаят от гражданите. Гражданите макар и длъжни да знаят законите, не могат само тях да четат и разучават.
3. Съдиите много често не  отсъждат еднакво при еднакъв казус.
4. Възниква стремеж за намиране на пролука в законите, така, че да се заобиколят и тъй като хората са по-бързи от законодателната власт.. винаги се намират пролуки.
5. Даже и променените закони, също имат дупки и веднага гражданите се възползват от това. И тъй като няма приемане на закони със задна дата, винаги законите изостават от гражданската практика.
6. Хаосът става все по-голям. Т.е. все по-малко хора спазват сложните и непонятни закони, а и все се намират пролуки в тях. Отделно докато дойде N-тата инстанция.. минават години. Т.е. много късно се разбира кое е лошо и кое не.

7. Заобикалянето, нарушаването на законите и правилата става национален спорт. Държавата се разпада.

---

Всъщност не може да се разчита само на полицията/прокуратурата/съда да налагат законите просто защото те действат най-вече постфактум, когато престъпленията са направени. И всичко зависи колко престъпления стават за година да речем - и дали правораздаващите органи имат съответния ресурс да ги разследват и приключат. Т.е. стигне ли се до определена точка на насищане с престъпления държавата вече влиза в спиралата на хаоса. Откъдето правовата държава не може да излезе, защото там всичко се прави със закъснение и е предназначено за малък обем престъпления - просто системата няма достатъчно ресурс, отделно, че и в самата система ще има много престъпления - нали и там работят хора, които са общо взето представителна извадка на обществото.

Тук е важната роля на етичните принципи, които трябва да държат престъпността достатъчно ниска, за да може правораздаващите органи да имат време и ресурс за да се справят с нея.

--

Добре поддържаната държава разчита не толкова на законите, а основно на етични норми, които всъщност играят ролята на автоцензура. Тези норми може да се създадат от някаква религия или от някаква идеология  - например социализъм даже- защо не. Каква е идеята при религиите - има няколко заповеди които се спазват от всички, които изповядват съответната религия. Тези заповеди са много лесни за запомняне и разбиране. Освен това те са достатъчно общи за да карат хората сами да се контролират и да няма стремеж за заобикалянето им/повечето хора ги спазват/. Така за законите в държавата, когато са в унисон с тези заповеди - остава малко работа, много малко хора ги нарушават.

Т.е. държава без създаване и налагане на етични норми - лесни за запомняне и спазване, не може да съществува дълго време.

Постоянното обявяване в обществото, че видите ли, човек е престъпник едва след като е осъден от съда на последна инстанция реално вреди на етичните норми. Защото ги подкопава. Особено, когато има голямо забавяне при осъждането на престъпник. Като резултат.. държавността губи.

Съдебната власт е може би най-податлива на нарушаването на етичните норми - просто защото там най-добре знаят законите и ги заобикалят най-добре в разрез с тези етични норми. Но нали сме правова държава - какво от това. Законите са важните. Проблемът е, че така хората също ще нарушават етичните норми и е въпрос на време да се стигне до неуправляема ситуация, защото ще има прекалено много престъпления.

Т.е. Съдебната власт задължително трябва да спазва няколко прости точно определени етични норми, а не само законите. И да има обществен съвет който да я контролира, а не сама да се контролира - няма как да стане това.

Въпроси относно БСП

Може ли партия която на избори винаги залага на негативна кампания и компромати, след като спечели да създаде нещо положително, и за кого? 

Може ли човек, който винаги печели постове с интриги и компромати да създаде нещо добро?

Въпроси относно парламентарните избори

Медийна свобода/свободия

В България нямало медийна свобода. Странно, че чак сега се разбра това. Според мен трябва да имаме Закон за отговорността на медиите - и той да гласи, че всяка медия може да пише каквото си иска, но ако някой бъде засегнат от нейното писане, говорене и докаже в съда, че написаното не е вярно - то медията трябва да плати обезщетение пропорционално на аудиторията на медията. Т.е. ако медията има 2 милиона слушатели/зрители/читатели, то обезщетението трябва да е - пропорционално на тези слушатели, а не както досега - медията да е задължена само да публикува опровержение или да бъде глобена все едно медията е един човек и е чута само от 5-6 човека. И това трябва да е отговорност на медията, а не на журналиста. Че в момента се гонят журналистите а не медията. Свобода, значи медията да пише каквото си иска, но и отговорност да застава зад съдържанието си. И отговорността да е реална.

Рибата се вмирисва от главата.. дали?

"Рибата се вмирисва от главата" - това има смисъл, само ако главата има власт да управлява останалата част от рибата.  При демокрацията това не е така. Главата управлява така, че да се хареса на останалите части.. и според мен поговорката се обръща в този случай.  Т.е. управляващите не са реално управляващи, а просто слуги на това какво искат масите. Добре звучи, но резултатът е плачевен. Няма как да се угоди на всички.