събота, 4 януари 2014 г.

Каквото посееш това жънеш. Ако малко сееш.. малко и получаваш.

Всички искат високи доходи, високи заплати, големи печалби - веднага.

Не става така. Изисква се технологично време за всичко - първо трябва да се изоре, след това засее, след това тори и т.н. чак накрая е жътвата. Т.е. прибирането на печалбата.

Даже и при работниците е същото. Първо учат занаят, след това работят и чак след това получават заплата.

При държавите е същото. Първо трябва организация, след това инфраструктура, след това всичко това да работи и накрая евентуално има добро качество на живота и високи доходи.

Ние искаме първо искаме доходи.. пък едва после евентуално да работим и плащаме данъци. Само, че нещата не стават по този начин - точно обратното е. Първо яка работа, данъци и чак след това.. може би - добро качество на живота.

Вече 25 години всички правителства все увеличават доходите, увеличават пенсиите.. и какво? точно обратното се получава. Защото правим нещата наобратно. Вместо да орем и сеем, ние ядем от зърното за семе, пропускаме да торим, че и да сеем и след това се чудим, защо няма реколта, т.е. високи доходи. Не може да се пропускат важни капиталови разходи, не може да не се поддържа инфраструктурата в държавата и всичко да се изяжда.

И всичко това заради калпавата ни данъчна система, която приема, че доход е само паричния доход. Така огромни групи хора плащат символични данъци спрямо всичките си доходите и богатството си. И като резултат, няма пари за инфраструктура, няма работни места, всичко е скъпо, щото е внос. Да не говорим, че 30% от бюджета на държавата заминава за социални разходи.. отделно здравеопазване, образование, военни и т.н. в коя друга държава е така? В коя друга държава, собствениците на имоти, могат ей така да държат имотите/активите/ си неизползвани и рушащи се, и да плащат символични данъци за това? Активи за десетки и стотици милиарди стоят неизползвани. Коя друга държава си позволява това?  Даже не си метем държавата, - навсякъде дупки по улиците, тротоарите са от преди 50 години. Оправдаваме се пак с липсата на доходи!?!?!?  Не, просто тия които трябва да плащат за това - собствениците на имоти, не плащат, защото такава е данъчната ни система, а точно те имат интерес от хубави улици около имотите им, хубави пътища до тях. Та погледнете един вход на блок - умалено копие на сегашната ни държава. Всеки стои и се прави на тарикат. Та може ли да има просперираща държава в която даже имотите в центъра на големите градове са зле?  Богати хора се правят на бедни. Не може да си съсобственик и да не си поддържаш общите части и да се оправдаваш, че нямаш пари - като нямаш пари в момента, взимаш заем или продаваш. Не може заради теб, останалите да живеят зле. Същото е и на ниво квартал, община, държава.  Та не може да си собственик и да не даваш достатъчно пари за инфраструктурата наоколо. Частното си е частно, но общите части, инфраструктура трябва да е по-важна.

Изяждаме всичко. Не поддържаме нищо. Всичко е еврофондове, ако не са те, отдавна да сме умрели/или разбрали, че само с ядене не става/. Да не говорим, че и еврофондовете не идват безплатно - унищожихме си фирмите заради измислени евростандарти, щастливи кокошки, щастливи прасета и крави.. всичко с една идея - купувайте само стоки от ЕС и нищо не произвеждайте, даже и в собствената си страна.

Като добавим и популистката по своята същност демокрация.. нещата стават трагични.  Винаги се намират един-двама популисти, дето да излъжат избирателите и да окрадат държавата, т.е. народа вдигайки доходите и пенсиите вземайки от семето за посев и от парите за оран и взимайки заеми за тая цел.


Сбърканата данъчна система или защо България дълбае дъно след дъно...
Кой трябва да създава работни места

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Пари няма - защо?

Защо няма пари в една държава? Според мен, пари няма защото активите в държавата са надценени. Т.е. активите струват много повече от това което биха произвели през целият си производствен живот в дадената държава.

Ако активите не са надценени, то произведената продукция от тях ще има цена която хората могат да платят. Т.е. пари ще има.

Начини за справяне със ситуацията -
1. Намират се готови пари, например със заем. И с тези пари се опитва да се подобри производителността на активите, така, че да не са толкова надценени/неефективни.
      Проблеми - лесно готовите пари могат да отидат за всичко друго, но не и за подобряване на производителността. Всъщност това се и случва последните години, когато се налеят пари. Парите отиват за вносни стоки и "консултации".  Или парите отиват за ново повишаване на цените на активите без това да повлияе на производителността им.

1.1 Раздават се повече пари на хората, така, че да имат повече пари. Обаче това реално ще вдигне инфлацията, щото срещу почти същите произведени стоки имаме повече пари. Отделно голяма част от парите ще се насочат към активите като начин за защите от инфлацията и допълнително ще им се вдигне цената.

2. Намира се начин за намаляване на цената на активите. Така, че да отговаря на производителността им.
      Проблеми - много хора ще загубят от "виртуалното" си богатство.  Виртуално, защото нито го ползват, нито имат намерение да го ползват, но друго си е да кажеш, че активите/най-вече имотите ти/ струват стотици хиляди. Е вярно, че работиш за 500-1000 лева ама..  и се оплакваш, че парите не ти стигат, нищо, че реално си богат, ако се сметне цената на активите ти.
    Или пък когато става дума за човешкият актив, да си безработен, но пък да знаеш, че ако почнеш работа ще работиш поне за 340 лева. Каква утеха, ако въобще си намериш работа ще работиш поне за МРЗ. Друг е въпроса, че много хора не си намират и реално производителността на всички в държавата е ниска, точно заради многото неработещи.

3. Комбинация от горните.
      Като 1 се използва най-вече за намаляване на недоволството на хората заради 2.





понеделник, 18 ноември 2013 г.

"Ранобудните студенти" и българската битка всеки срещу всеки

"Ранобудните студенти" се самоизолираха от всички партии. Защото не искат или по-точно се страхуват, че някой ще ги използва, ще ги "яха". Медиите "услужливо" само за това говорят.  Само, че така студентите влязоха в историческия български капан - всеки да играе срещу всеки. 

Всъщност, най-големият проблем на България е, че всяка една партия, всяка една група която протестира се мисли за уникална и единственият начин да изразява идеите си е чрез тотално противопоставяне на всички останали, става така, че дребните противоречия са по-важни от големите единомислия.

Ето сега студентите са против корупцията и олигархията и смятат всички останали за маскари.

Ако погледнем историята на България, последните 24 години.. ,че и по-назад след всяка смяна на властта всичко старо се отричаше, всъщност и спечелването на изборите се правеше с този мотив - отричане на всичко старо. Всичко постигнато от предишното управление се отричаше, нулираше и се започваше "начисто" щото видите ли предишните са били много лоши, новите управляващи са добрите. Така реално, ние се боричкаме на дъното, защото и малкото постигнато от предишните се отхвърля и нулира. И това всеки 4ри години, че и 2 като се имат предвид и местните избори.

А по повод крайностите в българската политика и протести - слабите са тия, които са крайни, страхливите хора са крайни, хората които се страхуват, че ще загубят идентичността си са крайни. Силните хора, не се страхуват да правят компромиси, не се страхуват да се договорят с конкурентите си за постигането на нещо важно.  Същото се отнася и за партиите и другите движения.

Интересното е, че на сградата на Народното събрание има надпис - "Съединението прави силата".  И тъкмо съединението е това, което последните 24 години се отбягва всячески на всякакво ниво - политици, протести, хора. Отделно, има една малка, но много богата група хора, които пък се грижат битката всеки срещу всеки да продължава на всяка цена...

Парадоксът е, че единствено БСП и ДПС се договарят помежду си... и намират някакъв общ език. Правят компромиси в името на общата цел. А каква е тя - за съжаление едно казват друго правят.

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Примери за изкривеното данъчно облагане в България

В момента имаме данък Данък общ доход/ДОД/, но той е само върху трудовите и гражданските догoвори. Т.е. само ако са платени с пари. Отделно имаме данък върху потреблението/ДДС/, но пак само за стоките платени с пари.

Да разгледаме случая, един работещ на договор да спечели пари и да си купи 20 кила картофи за 20 лева. И да видим какви данъци и осигуровки ще плати работника към 3.3 лева ддс, отделно за да има 20 лева чисто, човекът трябва да е платил ДОД и осигуровки за около 5 лева - значи за да си купи 20 кила картофи за 20 лева трябва да плати 8-9 лева са данъци.

Ако човек сам си отгледа и изяде 20 кила картофи - пак ще има същото потребление като горния работник, доходът му ще е да речем 2 пъти по-нисък/защото няма надценки за търговци и т.н./, но няма да плати и стотинка данък на държавата.

Значи сегашната данъчна система - кара хората да си отглеждат сами картофи и всичко друго. Да не работят по трудов и граждански договор, да намаляват покупките.  И да се самозадоволяват. За да не плащат данъци, щото данъците отиват към 40-50%. Само, че така икономиката отива по дяволите.

Защо се получава така? И как може да се избегне тази неравнопоставеност? Просто като се въведе нормален данък имоти/не само сгради, но и земи, гори и т.н./. Защото цената на имота зависи от това какво може да се произведе там. Така всичко произведено в един имот,  даже за собствено потребление, да се облага с този данък имоти. Образно казано даже и кокошките и яйцата произведени там. Разбира се това не е съвсем точно, но все пак е начин за оценка на минималния годишен доход. И поне той да се обложи.

Казано по друг начин - в момента една много голяма част от доходите в държавата не се облагат, една много голяма част от потреблението също. Всъщност проблемът не е в това, че част от доходите/потреблението не се облагат, ами това, че една голяма част от хората не се облагат за сметка на други. Имаме много неравномерно разпределение на данъчната тежест по хора, по богатство. И колкото един човек е по-богат, толкова е по-облагодетелстван и плаща по-малко данъци. Просто защото натуралният му доход не се облага адекватно в момента, а този доход става много голям с увеличаване на богатството. Минималният доход е около 5-10% от пазарната цена на имота на година. И всеки може да направи една  груба сметка колко е общия годишен доход от имоти в страната, като се има предвид, че те се оценяват на 200/дали?/ милиарда лева.

И така стигаме до сегашната ситуация - един работник с 400 лева заплата и изхарчвайки я за основни хранителни продукти цялата, да плаща към 200 лева преки и косвени данъци. И един друг човек/такива са стотици хиляди, милион?/, сам отглеждащ си същите продукти и консумиращ ги да не плаща почти никакви данъци. А реално и двамата да работят от сутрин до вечер. И да консумират едни и същи продукти. И това е за малките собственици, за големите собственици  - при тях е още по-голяма разликата в облагането. Защото натуралните им доходи са огромни, а данъците символични.

--
Който иска може да разгледа и други случаи и да сметне платените преки и косвени данъци за година, например:
   Един човек да живее под наем или да изплаща ипотека и друг който живее в собствено жилище, купено/наследено/подарено, откраднато преди 10-20-30-40-50 години.
   Друг случай - може допълнително, единият човек да има и вила - пак смятаме данъците които се плащат. После разглеждаме случая - друг човек да наеме вилата  за цяла година.. или я купува с ипотека и пак смятаме платените данъци/преки и косвени/ за година.
  Още един вариант - единият човек да има 20/200/ декара земя, и друг човек - който няма и наема земята, или пък купува със заем.
  Още един много важен вариант - един има 10 апартамента и къща на 5 ката. Смятаме данъците които плаща. После друг наема все едно същите апартаменти и къща - или ги купува с ипотека. Пак смятаме данъците и сравняваме.
  И накрая - един има 1 милион декара земя. Друг ги наема все едно същите земи или ги купува със заем. И пак смятаме данъците и сравняваме. Добре би било да се сметнат данъците като частно лице и като фирма.

И какво излиза, всичко е в интерес на вече станалите собственици, по един или друг начин - те са явно висша класа в България.  Може да си крал, може да си наследил преди 1000 години, може да си купил за жълти стотинки преди 5,10,20,30 години - станеш ли собственик, данъчната система вече не те забелязва, поне що се отнася до доходите и потреблението от собствеността ти. Колкото по-голям, толкова по-малко те забелязва. И в същото време облага здраво хората които не са собственици или се опитват да станат такива.
--

Сбърканата данъчна система или защо България дълбае дъно след дъно...
Какво е доход от имот и кога го има?




четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Идеи за подобряване на здравеопазването в България

Имам две идеи:

1. Трябва да се повиши събираемостта на здравните вноски. За целта може да се приложи аналогична на единната данъчна сметка - единна здравна кредитна сметка - всеки българин да има такава към здравното министерство и когато се отиде на доктор, в болница, в спешното - от там да се взимат парите за всяка една манипулация, по ценоразпис на съответния доктор, болница. После 2 седмици да речем след това, Здравната каса, ще връща в тая сметка пари така както тя оценява съответните манипулации и лекарства, разбира се ако човек е осигурен и не е ползвал скъпа болница. Иначе ще има остатък който в края на годината се прехвърля към НАП за събиране по общия ред.

Така болниците ще имат достатъчно пари, и веднага ще си ги получават. Отделно няма да има доплащане в брой. И всеки ще трябва да е осигурен или ще трябва да си плаща за лечението. А тези които наистина нямат нищо.. ами на тях, НАП и държавата ще опрощават дълговете, така както се прави и при събирането на данъци.

Отделно така ще може и частни фондове да се включат и да плащат за някои екстри, които например частните и по-хубави болници предлагат.

2. Трябва да се дават "звезди" на болниците, че и на докторите, на всички които получават пари от здравната каса - както е при хотелите.  Новите и добре оборудвани болници да имат повече звезди от тия старите и по-малки болници. И касата да заплаща напълно например лечението в болници до 3 звезди да речем. Ако искаш да се лекуваш в 4 или 5 звезди болница - си доплащаш съответно по-малко за 4ри и повече за 5 звездна болница.   Озвездяването, допълнително трябва да зависи и от това колко пациенти са излекувани за някакъв предишен период, ако са над определена бройка/всъщност по-добре над определена сума получена от касата/ - отиват в по-горна категория звезди. Идеята е така да се избегне източването на Здравната каса и да се постигне балансирано използване на болниците, а не всички пациенти да се струпват само към новите и хубави клиники.

Всъщност даже може Здравната каса да плаща по-малко за  болници една и две звезди - като тогава е забранено доплащане. Идеята е всички болници които работят със здравната каса да поддържат едно добро средно ниво. Т.е. да има стимул за оборудване 3 звезди/апаратура, лекари и т.н./.

Допълнителното плащане пак би могло да се покрива от частни здравни каси и застраховки. 

3. Спешна помощ е добре да е общинска. Общините имат най-голям интерес от спешната помощ имат и най-добра представа колко линейки им трябват, какви заплати трябва да дават според стандарта на съответната община. За да се намалят излишните извиквания на линейките, викането им да струва пари - например 10-20 лева/според тарифа определена от общината/, и тези пари винаги да се плащат независимо дали човек е осигурен или не.  Плащането пак може да става като в точка 1.