сряда, 23 октомври 2013 г.

Цени на обществените услуги - ВиК и доставка на електричество...

Защо цените на тези услуги са високи?

Например за ВиК?

Първо, защото нямаме адекватен данък имоти. Ако имахме нормален данък - щеше да има пари за инфраструктура, включително и канализация.  Отделно не мисля, че инфраструктурата за канализацията трябва да се строи с пари от  консумираната вода. Просто няма как толкова скъпа инфраструктура да се изплаща само по този начин. А и има и дъждовна канализация, която зависи от дъждовете, а не от консумираната питейна вода.

Второ - не е правилно обществените услуги - електричеството и ВиК да се плащат само върху консумацията. Трябва да са на абонаментен принцип. Защото в момента имаме много клиенти и малко консумиращи. А фирмите са задължени да поддържат до всеки абонат инфраструктурата и да поддържат мощности - а това струва пари. Може даже да има няколко абонаментни планове - за малко консумиращи, и за повече консумиращи. Например абонамент 5 лева в които да са включени 2 кубика вода, и консумираш не консумираш си плащаш абонамента, за горницата се плаща по някаква цена. За повече консумиращите - например 10 лева с включени 5 кубика, и а горницата да се плаща по-ниска единична цена отколкото предишния план/цените са за пример и не отговарят на действителните/.  Даже за още повече консумиращите може да има още по-добър план.

Същото и за електричеството.

Така цените на потребената вода и ел. енергия ще паднат значително. Защото постоянните разходи на дружествата ще се плащат справедливо от всички абонати, а не както е в момента всичко да се плаща от малкото консумиращи. Поръчващите услугата - "доставка на ел.ток/вода във всеки един момент", трябва да си я плащат.

Сегашната ситуация е все едно да си поръчаш такси цял ден да стои пред къщата ти, за да те закара където поискаш, да не го ползваш и накрая да кажеш - няма да платя, щото не съм се качвал в него.

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Предложение за фирмите за бързи кредити... и другите фирми с договори

Имаме проблем - фирмите за бързи кредити карат клиентите си да подписват сложни договори в които има заробващи клаузи. Такава е ситуацията навсякъде - и при банките и при GSM операторите. Всички те разчитат на това, клиентът да не изчете целият договор или просто да не го разбере напълно и да подпише, предоверявайки се на фирмата/банката.  И после фирмата, казва - да сте си чели договора и да се си извикали адвокат..

Имам едно предложение - нека някаква/може да са няколко/ НПО например, с голямо обществено доверие, да одобрява типови договори.. на фирмите/банките които поискат, в които само името на клиента липсва. И такъв един договор да получава специалното лого на съответната организация, гарантиращо, че договорът не съдържа заробващи клаузи, като даже може, до това лого с няколко изречения да се напишат ключовите моменти в съответния договор.

Така когато клиент отиде да подпише договор може да поиска да работи с такъв типов договор, и така ще знае, че съответната организация на която вярва е одобрила договора. Може разбира се фирмата да му предложи /уж/ по-добри условия с друг договор, но тогава ще трябва да поеме по-голям риск, защото конкретния договор за клиента няма да има съответното лого, т.е. няма да е одобрен от организацията.

Работа на държавата ще е да осигури, фирмите да слагат лого само на тия типови договори, които наистина са одобрени от съответната организация и после да се предлагат на клиента без промяна иначе да се приема, че фирмата е нарушила договора, което си е точно така - това ще значи използване на заблуждаваща информация.

--
Всъщност идеята може да се разшири и за всички фирми предлагащи услуги - например таксита, чейндж бюра - при които клиентът трудно може да определи дали съответната фирма предлага добра услуга. Та в такива случаи може да дойде на помощ пак това НПО, което с логото си, да одобри съответното такси, чейндж бюро, че предлага добра услуга.

Даже и за продукти може да се приложи този механизъм. Например имаме десетки видове кисели млека. И  една такава организация може да даде своето лого на някои от тях и така да ги отличи от другите.

сряда, 9 октомври 2013 г.

Има ли връзка между неравенството в доходите и данък имоти?

Според мен - да. Колкото данък имоти е по-нисък и символичен, толкова по-голямо е неравенството в една държава. И колкото е по-нормален данъкът толкова по-малко е неравенството и по-добра държавата за живеене.

Пример за голямо неравенство и никакъв данък върху имотите - Русия - едва от 2014та година ще въвеждат тук-там данък имоти. Затова и изнасят само суровини, щото всичко друго излиза много скъпо за производство. Друг пример - България...

Просто защото само този данък не може да се крие от богатите. А бедните, тия които работят легално, просто няма как да скрият доходите си и плащат другите данъци. Така богатите стават бързо все по-богати, а бедните просто няма как "дръпнат" напред, тъй като данъците ги натискат надолу, освен това, че имотите стават все по-скъпи/щото разходите по тях са много малки и хората се презапасяват и ги използват като касички/ и всичко в държавата става все по-скъпо щото се произвежда и продава в много скъпи имоти.

Отделно, колкото по-малък е данък имоти, толкова по-трудно малките населени места могат да си поддържат инфраструктурата и общинските дейности. Единствено големите градове - само те просперират, защото всички се струпват там. И веднъж тръгнал процесът, все повече хора напускат малките населени места и все повече отиват в големите градове, които стават много по-развити от малките. Щото парите от другите данъци отиват при тях.

Има и друго, когато данъкът е нисък, тогава няма достатъчно пари за инфраструктура, отделно богатите не използват имотите си достатъчно ефективно - като резултат икономиката става неефективна, няма работа. Т.е. не се създават достатъчно работни места.

А колко трябва да е нормалният данък имоти? -  Толкова, че общините да имат достатъчно пари за поддържане на инфраструктурата и общинските дейности, толкова, че да няма неизползвани и рушащи се имоти. Т.е. собствениците да са мотивирани да си използват имотите.


---
Според Джини индекса, обаче изглежда, че няма връзка между неравенството  и данък имоти.
Не мисля, че този индекс може да определи влиянието само на данък имоти. 

От една страна, когато става дума за Джини индекс върху доходите - имаме проблем, защото когато данък имоти е много нисък, няма връзка между богатство и доходи - човек може да е много богат, но да има малко официални доходи, отделно може и да не използва богатството си. т.е. индексът да показва доста по-ниски стойности, а в същност да има голямо неравенство.

От друга страна - когато имаме Джини индекс върху богатството - тогава пак имаме изкривяване, защото богатството е натрупвано с много години и супер богатите просто не би трябвало да влизат в този индекс, те реално печелят в цял свят. Отделно имаме и голямо влияние на финансовите активи. В тоя случай ситуацията е обратна, в САЩ например има индекс 85%  - много голямо неравенство в богатствата, макар че има добър данък имоти/макар, че последните години изостава/ - това обаче е резултат на стотици години натрупване на богатствата, международна търговия.. , акции.

сряда, 11 септември 2013 г.

МРЗ и минималните осигурителни прагове - добро или зло?

Правителството, че и големите работодатели се договорили за ново увеличение на МРЗ и на осигурителните прагове. Как хубаво звучи.  Направо да се чуди човек, защо не направят МРЗ например 5000 лева и да надминем Европа?

Всъщност правителството и сегашните големи работодатели имат интерес от вдигане на МРЗ - правителството заради данъците, а големите сегашни работодатели заради увеличаването на бариерата при създаването на нови работни места и бизнеси. Така, сегашните работодатели си гарантират липсата на конкуренция, отделно си гарантират и възможността да изнудват  работниците си, щото безработицата ще стане още по-голяма. Могат спокойно да бавят заплати и да плащат близо да минималната заплата.

В момента заради МРЗ и минималните осигурителни прагове, изборът в малките населени места е - никаква работа изобщо или работа в единственото предприятие в региона, ако ти излезе късмета, където ги осигуряват например на 6 часа или на 4ри часа, пък работят .. колкото дойде. Отделно - работодателят лесно изнудва работещите, просто защото това са малкото "късметлии" които работят. А нови работодатели няма. И няма и да има. Защото летвата за наемане на работници се вдига постоянно - и в малките села, градове където голяма част от населението не работи, т.е хората разполагат с  по-малко пари на месец от МРЗ, та тия хора като клиенти не могат да създадат търсене за бизнес който да може да плаща големи заплати. А един бизнес първо започва локално - и чак после след като се разрастне може да започне да произвежда за износ/за съседното селище, град или държава/. И така се получава, че безработните и да искат да работят за по-малко пари от МРЗ, държавата им казва - не може, ще стоите гладни. Т.е. вместо да се помага на хората - им се пречи с тези прагове - както на работодателите, така и на безработните.

Според мен  трябва да се помисли - микро фирмите, тия с малък оборот - например тези които не са регистрирани по ДДС и имат под определен брой работници, да речем 5-10 - за тях да не важат осигурителните прагове и МРЗ за наетите работници. Или за тях да има много по-нисък минимален осигурителен праг и МРЗ. 

Отделно прословутата средна заплата за страната е много измислена, защото има много голям брой безработни и реално дава лъжливи очаквания, и като капак, бюджетните организации си смятат заплатите по тази измислена величина. Това е все едно, половината България да яде - свинско, другата половина - зеле - и хоп, цяла България яде свинско със зеле. И разбира се бюджетните организации да искат да ядат повече от свинско със зеле. А тия дето карат само на зеле?

сряда, 7 август 2013 г.

Сбърканата данъчна система или защо България дълбае дъно след дъно...

В България данъчната система, наказва хората които работят и получават пари срещу труда си, като ги облага с данъци и осигуровки, отделно след това всяка купена стока се облага с ДДС и акцизи.  А хората които имат имоти - се поощряват да не произвеждат нищо в тях, като даже им се дават какви ли не помощи. Масово имоти стоят неизползвани. Особено в провинцията. Цели фабрики са затворени. Собствениците им е по-евтино и удобно така да ги държат.

А всъщност, единствено нормалният данък имоти мотивира собствениците да използват поне до нивото на пасивния доход  имотите си. Всички други данъци всъщност карат хората да намаляват работата и потреблението, особено в комплект със символичния данък имоти. А и с какви пари трябва да се поддържа инфраструктурата около съответните имоти? Не трябва ли да е с пари от собствениците? Все пак инфраструктурата/улици, пътища, градинки, детски градини, училища, болници/ е точно за тях.. не за някой от другия край на България.

Казано с няколко думи: Данъчната система в България е прокризисна и несправедлива. Едни плащат данъци, други получават инфраструктура.

Примери за изкривеното данъчно облагане в България
Кой трябва да създава работни места?

Всъщност и вдигането на минималната работна заплата в условията на голяма безработица също е прокризисно. Защото така се увеличава рискът на предприемачите да създават нов бизнес. Отделно, че много предприемачи наемащи нискоквалифицирани работници може да намалят персонала си и така даже безработицата да стане по-голяма.