"Ранобудните студенти" и българската битка всеки срещу всеки

"Ранобудните студенти" се самоизолираха от всички партии. Защото не искат или по-точно се страхуват, че някой ще ги използва, ще ги "яха". Медиите "услужливо" само за това говорят.  Само, че така студентите влязоха в историческия български капан - всеки да играе срещу всеки. 

Всъщност, най-големият проблем на България е, че всяка една партия, всяка една група която протестира се мисли за уникална и единственият начин да изразява идеите си е чрез тотално противопоставяне на всички останали, става така, че дребните противоречия са по-важни от големите единомислия.

Ето сега студентите са против корупцията и олигархията и смятат всички останали за маскари.

Ако погледнем историята на България, последните 24 години.. ,че и по-назад след всяка смяна на властта всичко старо се отричаше, всъщност и спечелването на изборите се правеше с този мотив - отричане на всичко старо. Всичко постигнато от предишното управление се отричаше, нулираше и се започваше "начисто" щото видите ли предишните са били много лоши, новите управляващи са добрите. Така реално, ние се боричкаме на дъното, защото и малкото постигнато от предишните се отхвърля и нулира. И това всеки 4ри години, че и 2 като се имат предвид и местните избори.

А по повод крайностите в българската политика и протести - слабите са тия, които са крайни, страхливите хора са крайни, хората които се страхуват, че ще загубят идентичността си са крайни. Силните хора, не се страхуват да правят компромиси, не се страхуват да се договорят с конкурентите си за постигането на нещо важно.  Същото се отнася и за партиите и другите движения.

Интересното е, че на сградата на Народното събрание има надпис - "Съединението прави силата".  И тъкмо съединението е това, което последните 24 години се отбягва всячески на всякакво ниво - политици, протести, хора. Отделно, има една малка, но много богата група хора, които пък се грижат битката всеки срещу всеки да продължава на всяка цена...

Парадоксът е, че единствено БСП и ДПС се договарят помежду си... и намират някакъв общ език. Правят компромиси в името на общата цел. А каква е тя - за съжаление едно казват друго правят.