петък, 23 декември 2016 г.

Как си представям България 2020та година... 1.0

Последните 27 години се лутаме... в преход. Защо? Защото не знаем до къде искаме да стигнем. Затова реших да опиша моето виждане къде трябва да стигнем. Чак след това може  да се отговори на въпроса как да се стигне до там.


1. Искам държавата ни да бъде поддържана - поддържани улици, пътища, инфраструктура, поддържани къщи... Ако си мислите, че за това трябват 300 милиарда, като в Гърция, грешите. Все едно у дома да не чистите.. щото нямате пари и не можете да извикате фирма за почистване. Мисълта ми е, че това е вътрешна дейност за семейството/държавата.

2. Искам бюджетът на държавата да се пълни на принципа - този който получава повече услуги от държавата да плаща повече. В момента принципът е - който най-малко вика и не е наш избирател, от него взимаме най-много. Затова бюджетът в момента се пълни най-вече с ДДС, акцизи,  ДОД и данък печалба. А се изразходва за защита на хората, но най-вече за защита на частната собственост и за поддържане на инфраструктурата около нея - като тук става дума не само за имоти, става дума за всякаква друга собственост - пари, акции, патенти, авторско право и т.н. /МВР, Армията, чиновниците.. болниците, законите, всички обществени учреждения са в интерес на хората, но най-вече в интерес на собствениците, които имат съответната собственост обслужвана по един или друг начин от тези учреждения/ Т.е. - този който има повече трябва да плаща по-голяма част от бюджета на държавата - а не както е в момента  бюджетът да се плаща на база купуване/ДДС и акцизи/ и работа/ДОД и данък печалба/.  Само така ще се намали неравенството, което в момента се увеличава заради небалансираната данъчната система, която взима от работещите и купуващите и дава на собствениците за поддържане на инфраструктурата около собствеността им и охрана. В момента държавата поощрява пасивността вместо работата.


3. Само тези които сами не могат да се издържат - само на тях държавата трябва да помага. Всички други трябва да спазват  правило 2.

4. Искам правите и здрави хора да работят, а не да получават помощи.. Помощи за безработица трябва да се плащат  до 3-6 месеца.

5. Искам да има достатъчно пенсии за възрастните и болни хора които не могат да се издържат сами. Ключовото е - не могат да се издържат сами.

6. Искам да има защита на частната собственост, но не по сегашният формален, буквален и глупав начин, а като първо се защитава общия интерес и чак след това частния - колкото и да е странно така, частната собственост е най-защитена.  Например: Имаме едно село с 20 къщи... в момента разбирането е, че собственикът може да държи къщата си да се разпадне, да не поддържа двора си. Резултатът - пречи се на цялото село.. т.е. реално останалите частни собственици губят, т.е. тяхната собственост не е защитена. Или ако даден собственик постоянно вдига шум .. т.е. вярно може да прави каквото си иска в частната си собственост, но все пак той не трябва да пречи на съседите си. Щото не може правото на един, да пречи на останалите 19 собственика.

7. Искам всеки да отговаря за думите си. Свобода на словото - да, но всеки трябва да отговаря за думите си. Особено за медиите - те трябва да отговарят/плащат глоба, или обезщетение/ пропорционално на аудиторията си ако пускат непроверени новини или невярна информация и това се докаже в съда.

8. Да се оправи дефиницията за социално-слаб. Социално-слаб трябва да бъде човек, който сам не може да се издържа, т.е. има малко доходи и много малко собственост/по пазарни цени/ - например малки доходи и собственост по-малко от 50-100 минимални заплати за страната. В момента се гледа само дохода, без да се гледа пазарната цена на собствеността която има дадения човек. И се получават странни неща - хора със собственост за стотици хиляди се водят социално-слаби, енергийно слаби и т.н..

9. Мажоритарна изборна система за парламент -  Защо мажоритарна - за да има все пак личности в парламента, а не само анонимни послушковци без квалификация. За да може спечелилата партия да може да състави самостоятелно правителство. А не да разчита на малки партийки със златен пръст... Без независими кандидати? И минимален праг за влизане на партии? - това трябва да се анализира.

засега толкова...

Капитализъм срещу социализъм...

При социализма, ограниченият ресурс се насочва относително равномерно. При капитализма допреди известно време беше в сила принципа на Парето - 80% от ресурсите отиват в 20% от всички. Като това "всички" се отнася не само за хора, ами и за дейности..

Например: Болници.

При социализма.. всички болници бяха относително равномерно поддържани.. нивото на болничната помощ - също.

При капитализма.. 20% от болниците поглъщат 80% от ресурса.. и за останалите 80% остават 20% от ресурсите. При болничната помощ - също.

Т.е. въпросът е как се харчи ресурса и как медиите отразяват това - това важи особено за капитализма ;)

Същото се отнася и за например - поддържане на улици - при социализма, всички се поддържаха почти еднакво и поради това, че ресурса беше ограничен.. всички бяха в едно под средното състояние. При капитализма .. 20% от улиците прибират 80% от ресурса и формират - витринната част, тая която се показва по медиите ;)

Е има и още една разлика - кредитирането. При капитализма всичко е на кредит. Докато при социализма кредитирането не беше чак толкова добре развито. Да не говорим пък за
капиталивия пазар. Реално капитализма взима пари от бъдещето и така увеличава неимоверно разполагаемия ресурс, който после се разпределя на принципа 80/20.

Т.е. за да живеят 20% по-добре, топ 80% трябва да живеят по-зле...


Започва ли нова икономическа криза?

Пече се.. нова яка икономическа криза.. затова развитите държави си търсят кого да изядат за да спасят себе си от кризата. Така както направиха последните 30 близо години, а защо не и п овече. Просто напечатаните пари вече си искат реални активи.. И тъй като вече малко държави останаха с реални активи.. глутницата заобгражда Русия с нейните ресурси.

"Икономиката на очакванията" - на дългове и борси, където един билет за самолет не си покрива даже мастилото,  изисква от време на време нулиране на дълговете или преразпределяне на ресурси. Иначе просто няма на къде да расте тази икономика затисната от огромните дългове. А всички взели кредити стават васали и пешки на Големият Печатар на планетата. Щото без нови дългове или реални ресурси - те са 'зели 'дали.

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Мажоритарни или пропорционални избори


Какво ще стане ако има мажоритарни избори, според мен:

1. Партиите ще трябва да търсят по-качествени кандидати, а не да слагат послушковци само. Справка Цачева.

2. Малките партии вече няма да са фактор в парламента. Няма да има изнудване, тръговия на гласове и т.н.

3. Спечелилата партия, обикновено ще има мнозинство и ще може сама да управлява и да носи отговорност за действията си.

4. Ако искат да са фактор - малките партии ще трябва първо да станат големи. А не както е в момента - шепа хора, представляващи много малко част от избирателите да искат едва ли не властта.

5. В парламента почти няма да има безпринципни коалиции - златните пръсти на Сидеров, Бареков, Кънев и т.н ще изчезнат.

Мажоритарната система дава предимство на големите и стари партии.

Пропорционалната - дава предимство на малките и новите партии. Като резултат в момента малките партии не се и опитват да станат големи - и така им е добре. Само гледат да прескочат 4% и след това започват да извиват ръцете на управляващите и да кешират присъствието си там. Т.е. в момента малките партии имат непропорционално голяма роля в управлението на страната.

Освен това пропорционалната система - разделя хората. Как става това? Ами след като се подкрепят малките партии.. това води до създаването на какви ли не малки партии, хората започват да се делят по какви ли не признаци - и да не искат да се коалират, събират се твърди ядра, като феновете на футболните отбори.

При мажоритарната - обратното, тъй като големите партии получават предимство, то малките партии или трябва да станат големи или остават зад борда. Т.е. трябва да има обединяване за да има успех.

сряда, 18 май 2016 г.

Професионалната армия води до упадък на държавата, на нацията

Преминаването към професионална армия прави държавите много по-слаби във военно отношение.  Защото чувството за дълг на гражданите се губи и те вече не се чувстват длъжни да защитават държавата си. Всъщност държавите стават по-слаби и във всяко друго отношение, просто защото губят идентичност. Народът свиква само да взима от държавата без да дава/данъците се дават, но колкото се може по-малко и то само в краен случай/.

Професионалната армия върши работа само за ограничени операции извън страната. За отбрана е непригодна - малобройна е, много от военнослужещите са там единствено заради парите и социалните придобивки и при първия изстрел ще се разбягат.