За да стигне - трябва да остане

Забелязали ли сте, че за да свършите даден ремонт, трябва да купите повече материали отколкото е необходимо? И ако се опитате да вземете точно колкото трябва, накрая не ви стигат материалите и може след това да се наложи втори ремонт?  И колкото по-сложен е ремонта, толкова по-голям трябва да е запаса от материали?

Всъщност това се отнася и за усилията които трябват за да се свърши дадена работа - ако се опитаме да вложим точно необходимото усилие, или не свършваме работата или я свършваме некачествено...

Във всяка една област е така - ако искаме да постигнем дадена цел, трябва да се целим не точно в целта, а по-високо. И колкото по-непозната и далечна е тази цел, толкова по-високо трябва да се целим, защото винаги излизат непредвидени препятствия.

Спортистите например - ако искат да са добре подготвени, трябва да тренират повече отколкото мислят, че трябва. На състезание трябва да положат повече усилия отколкото трябва. И само тогава имат шанс да спечелят.

И при работата е така - за да се свърши дадена работа качествено и в срок, човек трябва да положи повече от "изчислените" усилия за тая работа, защото винаги се случват непредвидени ситуации и ако положи само необходимия минимум - или няма да приключи в срок или качеството ще е лошо. Т.е. един работник трябва да дава повече от себе си за да може да свърши работата качествено и в срок.

И при работодателите е така - трябва да дават повече на работниците, за да може те да свършат работата. Ако работодателят цепи стотинката и раздава минимални заплати за съответното работно място.. получава в 99% от случаите пропуснати срокове и некачествено свършена работа. За да стигне трябва да остане. Работодателят трябва винаги да дава повече, за да получава достатъчно. Но и работникът трябва да работи повече за да може да свърши съответната работа.

Ако човек иска да научи дадена професия, не може да я научи само в работно време. Трябва да положи и допълнителни усилия, колкото по-големи толкова по-добре и по-бързо ще я научи.

Българите обаче, гледаме да не се минем. Искаме винаги да получаваме повече от това което даваме, затова полагаме колкото се може по-малко усилия, гледаме да платим колкото се може по-малко. Но според правилото "за да стигне трябва да остане" винаги получаваме по-малко отколкото даваме и тъй като често искаме много малко, получаваме още по-малко. Изключенията само потвърждават правилото.

Да не говорим, че много често в живота първо трябва да дадеш и чак след това да получиш. Всъщност ако човек се замисли - за всичко е така. Първо работиш, после получаваш заплата. Първо ореш, сееш, ториш.. и чак след това идва реколтата. Първо слагаш дърва в печката, палиш я и чак след това получаваш топлина.

Така стоят нещата и с данъците. Първо ги даваш, после евентуално получаваш насреща услуги. И колкото повече човек се стиска.. толкова по-малко и по-некачествени услуги получава. Вярно, че има вариант един да плаща друг да потребява.. но общия резултат си остава. Ако повечето се стискат.. няма как общо услугите да стават по-добри.

Англичаните са го казали - Не съм толкова богат, за да купувам евтино. Това е друг прочит на "за да стигне трябва да остане", само, че от гледна точка вече на свършената работа/получената стока. Ако дадеш малко/положиш малко усилия/, получаваш още по-малко и вероятността това по-малко да ти върши работа е много много малка. Налага се след това пак да купуваш/полагаш усилия/.

Ако искаш да свършиш работа от първия път - трябва да положиш повече усилия, трябва да платиш повече, но това ще е по-малко отколкото ако трябва повторно да полагаш усилия и да плащат пак за да се свърши работата.

В България това не можем да разберем - вече 25 години даваме по 2, искайки да получим като за 10. Получаваме 0.2.. и повтаряме ли повтаряме същата грешка.