четвъртък, 30 май 2013 г.

Някои мислят, че завиждам на хората за имотите които имат

Не ми пречи въобще кой колко апартамента, палати и т.н. има. Просто искам да има икономика в държавата, искам като ходя по улиците да не се спъвам по разбитите тротоари, по разбитите квартални улички, които не са ремонтирани от татово време. Искам да има работа за хората, но не субсидирана, а нормална работа. Искам богатите да се наричат богати, а бедните - бедни. А не както е в момента да има понятие "социално-слаб" което в повечето случаи значи, че човекът няма доходи, но не казва човекът каква собственост има и се получава българският феномен - социално-слаб богат човек. Без доходи пък с имоти и собственост за стотици хиляди. Или пък другият феномен - магистрати и чиновници с една заплата да живеят в палати за милиони. Че и социално-слаби да се водят, а пък хотели да строят...

Искам богатите да плащат пропорционално същите данъци които плащат и бедните. В момента не е така. В момента се товарят хората които получават 500-1000-2000 лева заплата, а може и да са без собственост. А тези със собственост за стотици и милиони, но уж без доходи - да се редят даже на опашките за помощи.

Кой трябва да създава работни места?
Добра икономика = Спазване на правилата + Балансирани данъци
Имотите, тяхното поддържане и ролята им в икономиката

Правителството на Орешарски - съмненията са големи

Съмненията са големи. БСП и Орешарски са свикнали да харчат излишъци и то на корем.  А и БСП,ДПС, "А така" и Орешарски не умеят явно да печелят/нито да губят/ - голямо оплюване, голяма омраза струеше от изказванията им, голям реваншизъм. Това е характерно за малките и злобни душици. Независимо колко са образовани и интелигентни.


Може ли партия която на избори винаги залага на негативна кампания и компромати, след като спечели да създаде нещо положително, и за кого?
Може ли човек, който винаги печели постове с интриги и компромати да създаде нещо добро?





петък, 24 май 2013 г.

Възможно ли е да съществува само правова държава?

Мисля, си от известно време.. дали е възможно да съществува държава, която да е само правова - от най-чист вид - законите да са единственото правило, което гражданите трябва да спазват и освен това - да няма създаване на закони със задна дата и разбира се - което не е забранено да е разрешено и престъпник да е само този който е осъден на последна инстанция?

Според мен - не. С времето, държавата ще изпадне в хаос. Защо?

1. Законите са прекалено сложни и излишно детайлни за да се знаят от повечето граждани.
2. Законите се изменят относително бързо, за да се знаят от гражданите. Гражданите макар и длъжни да знаят законите, не могат само тях да четат и разучават.
3. Съдиите много често не  отсъждат еднакво при еднакъв казус.
4. Възниква стремеж за намиране на пролука в законите, така, че да се заобиколят и тъй като хората са по-бързи от законодателната власт.. винаги се намират пролуки.
5. Даже и променените закони, също имат дупки и веднага гражданите се възползват от това. И тъй като няма приемане на закони със задна дата, винаги законите изостават от гражданската практика.
6. Хаосът става все по-голям. Т.е. все по-малко хора спазват сложните и непонятни закони, а и все се намират пролуки в тях. Отделно докато дойде N-тата инстанция.. минават години. Т.е. много късно се разбира кое е лошо и кое не.

7. Заобикалянето, нарушаването на законите и правилата става национален спорт. Държавата се разпада.

---

Всъщност не може да се разчита само на полицията/прокуратурата/съда да налагат законите просто защото те действат най-вече постфактум, когато престъпленията са направени. И всичко зависи колко престъпления стават за година да речем - и дали правораздаващите органи имат съответния ресурс да ги разследват и приключат. Т.е. стигне ли се до определена точка на насищане с престъпления държавата вече влиза в спиралата на хаоса. Откъдето правовата държава не може да излезе, защото там всичко се прави със закъснение и е предназначено за малък обем престъпления - просто системата няма достатъчно ресурс, отделно, че и в самата система ще има много престъпления - нали и там работят хора, които са общо взето представителна извадка на обществото.

Тук е важната роля на етичните принципи, които трябва да държат престъпността достатъчно ниска, за да може правораздаващите органи да имат време и ресурс за да се справят с нея.

--

Добре поддържаната държава разчита не толкова на законите, а основно на етични норми, които всъщност играят ролята на автоцензура. Тези норми може да се създадат от някаква религия или от някаква идеология  - например социализъм даже- защо не. Каква е идеята при религиите - има няколко заповеди които се спазват от всички, които изповядват съответната религия. Тези заповеди са много лесни за запомняне и разбиране. Освен това те са достатъчно общи за да карат хората сами да се контролират и да няма стремеж за заобикалянето им/повечето хора ги спазват/. Така за законите в държавата, когато са в унисон с тези заповеди - остава малко работа, много малко хора ги нарушават.

Т.е. държава без създаване и налагане на етични норми - лесни за запомняне и спазване, не може да съществува дълго време.

Постоянното обявяване в обществото, че видите ли, човек е престъпник едва след като е осъден от съда на последна инстанция реално вреди на етичните норми. Защото ги подкопава. Особено, когато има голямо забавяне при осъждането на престъпник. Като резултат.. държавността губи.

Съдебната власт е може би най-податлива на нарушаването на етичните норми - просто защото там най-добре знаят законите и ги заобикалят най-добре в разрез с тези етични норми. Но нали сме правова държава - какво от това. Законите са важните. Проблемът е, че така хората също ще нарушават етичните норми и е въпрос на време да се стигне до неуправляема ситуация, защото ще има прекалено много престъпления.

Т.е. Съдебната власт задължително трябва да спазва няколко прости точно определени етични норми, а не само законите. И да има обществен съвет който да я контролира, а не сама да се контролира - няма как да стане това.



сряда, 22 май 2013 г.

Обществени поръчки...

Не е тайна, че обществените поръчки са много често компрометирани. От една страна този който създава поръчката обикновено залага такива условия, че определена фирма да спечели. От друга страна, след това много често фирмите загубили поръчката обжалват. Даже просто за спорта, за да блокират работата по дадената поръчка с месеци.

Та имам едно предложение - нека се въведе допълнителна такса 10%/да речем/ от цената на поръчката при загуба на обжалване. И таксата да се плаща от загубилият обжалването. Парите от таксата да отиват в някакъв благотворителен фонд.

Така от една страна, ще се спре с обжалването за протакане. И от друга страна ще се изчистят условията по поръчките  - просто тези които обявяват обществени поръчки ще внимават да не платят след това такса за загуба при обжалването.  Като резултат ще има по-качествени обществени поръчки.

понеделник, 20 май 2013 г.

Въпроси относно БСП

Може ли партия която на избори винаги залага на негативна кампания и компромати, след като спечели да създаде нещо положително, и за кого? 

Може ли човек, който винаги печели постове с интриги и компромати да създаде нещо добро?

Въпроси относно парламентарните избори

събота, 18 май 2013 г.

Единна данъчна сметка

Добро попадение според мен е единната данъчна сметка. Освен, че по-малко платежни има, стари задължения не остават. Това е в полза както на бюджета, така и на самите данъкоплатци - знаят, че всички задължения до даден момент са изплатени.

Мисля, че трябва да се направи единна данъчна сметка и за местните данъци и такси. Пак поради същата причина.

Също и единна здравна сметка - какво значи това: За всеки гражданин в страната който ползва здравни услуги му се открива една кредитна сметка в здравното министерство без лихва или с малка лихва, да речем и когато човек отиде на лекар/даже бърза помощ/, веднага от нея се плаща на лекаря/болницата по ценоразписа на съответното болнично заведение, като там се записва всяка една манипулация и цената и. След 1-2 седмици, ако човекът е осигурен, здравната каса възстановява всички или част от парите за лечението, според това, тя как оценява съответните манипулации и лечения. Може да има остатък, ако човекът се е лекувал в скъпа болница и е имало екстри. Разбира се това би трябвало да му е казано, когато започва лечението в съответното здравно заведение. Отделно, така може да има и частни здравни каси, които да доплащат за такива  по-скъпи лечения и екстри.

Остатъкът ако има такъв остава и в края на годината човекът трябва да плати с другите си данъци - задължението се прехвърля към единната му данъчна сметка. И да се събира като другите данъци, ако трябва принудително.Като ако човек съвсем няма пари, тогава държавата му ги опрощава като плаща тя.

Защо така - ами в момента малко хора плащат здравни осигуровки,  не защото нямат пари, ами просто защото може и да не плащат. Отделно, така никой няма да бъде връщан от болниците. Болниците и лекарите ще си получават парите веднага. Болниците и лекарите пари в брой от пациент няма да получават.

петък, 17 май 2013 г.

Въпроси около парламентарните избори 2013


1. Как така едни  социологическите агенции обявиха почти равни резултати между ГЕРБ и БСП или пък успяха да познаят резултата, при положение, че ден преди изборите имаше да го кажем огромен скандал - с намирането на 350 хил. допълнителни бюлетини в печатницата? т.е. все едно тая случка не се отрази на избирателите, а всъщност поради тая причина, много хора би трябвало да се откажат да гласуват или  гласуваха за други партии, и няма да се учудя ако заради такъв голям скандал да е нормално обвинената партия да загуби поне 5%, т.е. ГЕРБ без скандала би имал 30.5 4+ 5 = 35.54% , БСП - 24%  /да речем/ - т.е. реално май НЦИОМ и MBMD /Натисни тук/ дадоха  резултати около тия проценти. Защо останалите агенции се объркаха? Но пък накрая излязоха по-близо до резултата от изборите. Как стана това?   
       -- всъщност някой прави ли анализи на резултатите на агенциите след вота? 
    
2.  Защо никой не казва как е могло тия 350 хил. допълнителни бюлетини  да фалшифицират вота? /Това с индианската нишка, ми се струва малко възможно. Особено за толкова големи количества, или пък с купуването на комисиите .. че то доста комисии трябва да се купят и да слагат яко печати и кръстчета/. Ами направо се говори за фалшиви бюлетини и директно се приема, че е могло да се валшифицира вота с всички или голяма част от тях, но пък никой не обяснява как? Толкова голяма тайна ли е?
       -- не се обяснява, защото няма практически начин - и прокуратурата меко казано се остави  БСП да я води за носа
       -- или не се обяснява, защото наистина са манипулирани някои от резултатите? - и прокуратурата не е успяла да спре изцяло фалшификацията, въпреки, че е знаела за нея 1-2 дена преди изборите? и не искат да има още по-голям скандал.
      -- друг отговор?
      -- ето едно логично обяснение засега: Натисни тук Друго не съм намерил.

3. Защо собственикът на печатницата, или директорът, не излезе по телевизията и да обясни своята версия за случая? Даже и хронологията на печатането и т.н. ?

четвъртък, 16 май 2013 г.

Последните 23 години си изядохме държавата

Странна държава сме. 23 години наблягаме само на вдигането на доходите. Като резултат капиталовите разходи бяха символични. Под претекст, че няма пари - много голяма част от държавния бюджет отиваше само за заплати, пенсии, помощи. За инвестиции и капиталови разходи не остана почти нищо. Например в богатото министерство на МВР - при бюджет 1 милиард, че и отгоре, 70-80% отиват за заплати. И това с години.  Навсякъде в държавата е така.
Даже и при частните фирми. Много са малко фирмите които си поддържат активите. Особено когато стане дума за приватизирани/харизани/ фирми.

Та резултатът от това вторачване само в доходите/печалбата, ни докара до ситуация в която си изядохме активите, като спряхме да ги поддържаме.  И сега обвиняваме кризата, че сме зле. Истината е, че и без да има криза по света пак ще сме зле. Докато не започнем да поддържаме това което ни храни и това което е вече построено и ни служи.

Кой трябва да създава работни места?
Имотите, тяхното поддържане и ролята им в икономиката

четвъртък, 2 май 2013 г.

Данък имоти - универсално средство за ефективна икономика

Данъкът върху имотите/всички имоти, не само сградите/ е универсално средство за ефективна икономика - това всъщност е данък богатство - колкото повече човек притежава, толкова повече плаща.

Колкото е по-нисък данъкът, толкова по-високи са цените на имотите, и обратното колкото по-висок е той, толкова по-ниски са тези цени. Т.е. този данък влияе върху цените на активите  спрямо доходите на населението и тъй като всяка една стока/услуга се произвежда и продава в някакъв имот - всяка една стока/услуга калкулира в себе си цените на имотите, то данъкът влияе и върху цените на всички стоки и услуги в държавата. Влияе и върху цената на строителството и поддръжката на имотите и инфраструктурата.

Казано по друг начин - големината на данък имоти определя, дали държавата ще има ефективна и конкурентна икономика.

Влияния:
  1. от една страна -  облага доходите в натура/защото цената на имота зависи от това какво може да се произведе в него, а данъкът е процент от тази цена/,сега реално нямаме такова облагане, а тези доходи в натура не са малки. Например ако се приеме, че един имот се изплаща за 10 години, то доходът на година е 1/10 от цената на имота. Т.е. 1% данък върху пазарната цена това е всъщност 10% данък върху дохода от имот който се изплаща за 10 години. Разбира се, доходът може да се определи и като се види какъв е доходът от подобен имот в района.
  2. от друга - събират се средства за поддържане на инфраструктурата около съответния имот/собственикът е заинтересован, прави му се услуга/ - цената на инфраструктурата е пропорционална на цената на имота, също както поддържането на имота - ремонти и т.н. Това се отнася и за селските райони - когато има нормален данък и върху земите и горите - има пари за пътища и улици, даже за училища и медицински пунктове, ако не болници/просто селата имат много земеделски земи, гори, пасища в землищата си и е нормално да получават от там данъци, щото реално няма откъде другаде - имат малко къщи, и когато данъкът е само върху сградите, парите са недостатъчни за поддръжка на инфраструктурата/.
  3. от трета - така на едно място се събират собственици с едно и също материално положение - когато данъкът не е прекалено нисък. Т.е. хората започват да живеят според възможностите си/никой няма да живее в скъпо жилище без да има съответните доходи за да плаща поне данъците - така винаги хората имат пари за поддръжка, и качеството на живот е най-добро
  4. от четвърта - цените на имотите отговарят на доходите в страната - това е така, защото строителството е локален бизнес - използват се местни материали, местен труд, т.е. може да отговаря да доходите на хората, разбира се ако данъкът е нормален, ако е много нисък - цената на имотите се вдига и цената на строителството също - просто фирмите могат да правят големи печалби и започват да използват вносни материали защото е по-лесно
  5. от пета - икономиката става ефективна при нормален данък - защото имотите не са надценени и цените на стоките не калкулират надценени имоти и така да стават прекалено скъпи.
  6. нормалният данък намалява корупцията, защото прави невъзможно човек без легални доходи да живее в скъп имот.
  7. нормалният данък намалява сивата икономика, защото това е данък който не може да се скрие, отделно на хората ще им трябват легални доходи за да си плащат нормалния данък имоти.
  8. при нормалният данък имоти не може да се играе много с разходите и да се изкарва фирмата все на загуба, или не може цялата печалба да отива в офшорка. Т.е. и богатите плащат данъци. 
  9. при нормален данък имоти, не може да има струпване само в един, два града в държавата, просто защото там заради струпването на много хора и фирми, цените на имотите ще се вдигнат, ще се вдигнат и разходите по тях, от друга страна, в провинцията пък цените на имотите ще паднат, разходите там също и реално в провинцията ще стане по-предпочитано място за инвестиране. Ако това не е достатъчно, даже може данъкът де се повиши допълнително, за да се регулира броя на хората в града. И обратно в някой град в провинцията може да се намали данъка.
  10. при нормален данък имоти - има работа, най-малкото по инфраструктурата, отделно тъй като хората ще живеят според възможностите си/не задържат по-скъп имот отколкото могат да си позволят, щото трябва да му плащат нормалните данъци/, могат да поддържат имотите си -  има ремонти.. т.е. пак работа.
  11. при нормален данък имоти - има сигурност по улиците, защото общините имат пари за общинска полиция. 
  12. при нормален данък имоти - почти няма изоставени имоти, защото хората ще предпочетат или да разработят имотите или да ги продадат и другите собственици да ги поддържат. Така, по теорията за счупените прозорци.. има по-малко престъпност. 
  13. при нормален данък имоти - хората имат пари, защото парите им не отиват само за имоти. Нито да стоят в неизползвани и изоставени имоти. Имотите не са куче-касичка.
  14. при нормален данък имоти се намалява преразпределението през бюджета - чрез данък имоти всеки си плаща и за поддържането на своя квартал, град, село.. там където са му имотите. Т.е. вижда къде отиват парите му. И не да чака някой друг от другият край на България да му плати удобствата/всъщност това май не се приема като плюс, а като минус - в България всеки иска друг да му плаща за удобствата/.  
     На запад данъка върху имотите се поддържа около 1% от данъчна оценка близка до пазарната цена на такъв клас имот в съответния район. Това се равнява на 10% данък върху натуралния доход от имота за година. При положение, че имотът се изплаща за 10 години.

Защо се случи имотният балон и в Европа и САЩ, защото данък имоти според мен изостана по време на бума и вече не беше 1% от пазарната цена. Ако това беше спазено, имотният балон нямаше да се случи. Независимо от евтиното кредитиране.

Обратното, липсата на нормален данък върху имотите, е предпоставка за неефективна икономика, за голяма безработица и ниски доходи. Просто защото имотите, а това са основните активи в държавата са надценени и всичко което се произвежда в страната става неефективно, независимо от ниските доходи.

Извод: Една държава не може да просперира, ако няма нормален данък върху имотите/собствеността - изключвам няколко арабски държави с много петрол/който иска може да провери/. 


Разбира се, не е казано, че изведнъж трябва да се направи данъка нормален за да просперира държавата, може и трябва да се направи на стъпки за няколко години.

Допълнение:

Кой трябва да плаща този данък? - Всеки собственик  физическо лице, юридическо лице. Даже и държавата трябва да плаща този данък, министерствата, всички собственици.

Най-важното: По-голямата част от данъка трябва да се използва за поддържане на инфраструктурата, на удобствата в района където е съответния имот.  За да няма увеличение на данъчната тежест, трябва ДДС да се намали за компенсация.


Имотите, тяхното поддържане и ролята им в икономиката
Кой трябва да създава работни места?
Доходи от имоти

Добра икономика = Спазване на правилата + Балансирани данъци

Какво значи това според мен?

Спазване на правилата -

90% от гражданите да ги спазват. Как се постига това? С логични закони, с предсказуеми решения на съдиите. С медиация - няма нужда всичко да влиза в съда. Ролята на църквата е много важна - защото най-ефективен е самоконтрола, 10те божи заповеди например вършат чудеса в тая посока. Всъщност всяка религия върши работа.

Балансирани данъци - всички видове данъци да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички граждани.

   1. Облагането на трудовите доходи - ДОД, осигуровки. Най-голямо облагане в момента. Кара хората да не работят, особено тези които имат възможност да получават доходи в натура.

   2. Облагане на доходите в натура/от собственост/ - тук има големи пропуски, доходите в натура не се облагат - а биха могли да се обложат с данък имоти - доходът от даден имот е толкова колкото е годишният наем от дадения имот. Просто хората са готови да дадат съответния наем, защото знаят какво ще получат насреща.  Данъкът върху доходите в натура трябва да е съизмерим с данъка върху трудовите доходи.

  3. Косвени данъци, акцизи, мита - влияят най-вече на общата данъчна тежест, ако някой получава предимно доходи в натура, той не плаща и тези данъци.

Т.е. според мен, за да имаме балансирани данъци, то облагането на трудовите и доходите от собственост трябва да са съизмерими.

Възможно ли е да съществува само правова държава?
Данък имоти - универсално средство за ефективна икономика

сряда, 1 май 2013 г.

Кой трябва да създава работни места?

Оплакваме се, че няма работа.

Та на кого е отговорността за създаване на работни места? По време на социализма, това беше работа на държавата, защото беше единственият собственик на средства за производство. Сега не е така, сега отговорността е на всички собственици/фирми, физически лица, общините, държавата/ - те са тези които създават работните места, и оправданието, че нямат пари - е само доказателство, че всеки се е нагрухал със собственост, която не знае какво да прави и как да поддържа. Да не говорим, как да печели от нея. А това е основният актив на държавата.

Отговорността на държавата е да създаде правила, такива, че собствениците да не бягат от тази си много важна отговорност.  Т.е. собствениците на имоти/средства за производство/ трябва да имат и задължения за да може държавата да върви напред, за да има икономика. Когато един собственик не печели от своята собственост той реално дърпа икономиката назад. Когато не поддържа собствеността си - също. Когато живее в имот или използва имот много по-скъп отколкото неговите доходи позволяват - също/Отнася се не само за физ. лица, но и за  фирми, общини, държава/. Вярно, че това е частната собственост и  всеки има правото даже да я унищожи, да не поддържа, да не печели от нея. Това обаче не трябва да се толерира от държавата, защото това съсипва икономиката. Затова в "белите страни" има такъв данък върху имотите, такива правила за поддържане, че имотите да се използват, да създават доход, да се поддържат - само тогава има работеща икономика.  Вариантът - скъпи, мизерни и неизползвани ефективно имоти е най-лошият за една държава. Просто имотите са основните активи в държавата и всяка една стока и услуга зависи от тях, колкото по-скъпи са, толкова по-скъпи са и стоките и услугите, толкова по-неефективна става икономиката в сравнение с икономиките на другите страни.

Та, икономиката ни е слаба, защото имотите са ни надценени, неподдържани и неефективно използвани. И това заради две причини - прекалено ниският данък имоти и липсата на правила по поддържането на имотите.

Данък имоти е смешно нисък и така няма пари за поддържане на инфраструктурата на общините и държавата/поддържането всъщност създава работни места/, отделно така цените на имотите балонираха/защото няма големи разходи по поддържането им - по света 2% от пазарната цена на година са разходите по имотите средно - за данъци, поддържане/, и заради тях цените на всички стоки се увеличиха значително калкулирайки прескъпите имоти/щото всяка дейност има нужда от имот/ - съвсем ограничавайки капиталовите разходи, просто защото собствениците могат малко пари да отделят, и втори път, че вече с тези пари, много по-малко реална работа може да се извърши, защото цените са много високи. Отделно правилата за поддържане на имотите - нямаме такива и всеки собственик предпочита да държи имот да се руши вместо да го поддържа, използва и печели от него, да не говорим за случаи, когато собственикът няма средства да поддържа много скъпите си имоти, не знае как да печели от тях, че и се нарежда на опашките за помощи. Така наречените "бедни" богати. Собственици на имоти за десетки и стотици хиляди лева, които вместо да създават работни места - обратното унищожават такива, като искат дори помощи от държавата.

Данък имоти е инструмент, не само за събиране на пари спрямо богатството на хората, а и начин да се държат цените на основните активи в държавата такива, че да съответстват на доходите на гражданите в държавата. Така икономиката е най-ефективна. Използват се всичките и активи. Качеството на живот е най-голямо. Има пари за поддържане, може в абсолютна стойност да са доста по-малко от тези в Германия, но с тези пари ще може да се купуват  достатъчно стоки произведени в България. Т.е. българските стоки ще се търсят и купуват повече, ще могат да се изнасят. Просто защото вносните ще са доста по-скъпи.


Данък имоти - универсално средство за ефективна икономика
Имотите, тяхното поддържане и ролята им в икономиката