Мисля, си от известно време.. дали е възможно да съществува държава, която да е само правова - от най-чист вид - законите да са единственото правило, което гражданите трябва да спазват и освен това - да няма създаване на закони със задна дата и разбира се - което не е забранено да е разрешено и престъпник да е само този който е осъден на последна инстанция?
Според мен - не. С времето, държавата ще изпадне в хаос. Защо?
1. Законите са прекалено сложни и излишно детайлни за да се знаят от повечето граждани.
2. Законите се изменят относително бързо, за да се знаят от гражданите. Гражданите макар и длъжни да знаят законите, не могат само тях да четат и разучават.
3. Съдиите много често не отсъждат еднакво при еднакъв казус.
4. Възниква стремеж за намиране на пролука в законите, така, че да се заобиколят и тъй като хората са по-бързи от законодателната власт.. винаги се намират пролуки.
5. Даже и променените закони, също имат дупки и веднага гражданите се възползват от това. И тъй като няма приемане на закони със задна дата, винаги законите изостават от гражданската практика.
6. Хаосът става все по-голям. Т.е. все по-малко хора спазват сложните и непонятни закони, а и все се намират пролуки в тях. Отделно докато дойде N-тата инстанция.. минават години. Т.е. много късно се разбира кое е лошо и кое не.
7. Заобикалянето, нарушаването на законите и правилата става национален спорт. Държавата се разпада.
---
Всъщност не може да се разчита само на полицията/прокуратурата/съда да налагат законите просто защото те действат най-вече постфактум, когато престъпленията са направени. И всичко зависи колко престъпления стават за година да речем - и дали правораздаващите органи имат съответния ресурс да ги разследват и приключат. Т.е. стигне ли се до определена точка на насищане с престъпления държавата вече влиза в спиралата на хаоса. Откъдето правовата държава не може да излезе, защото там всичко се прави със закъснение и е предназначено за малък обем престъпления - просто системата няма достатъчно ресурс, отделно, че и в самата система ще има много престъпления - нали и там работят хора, които са общо взето представителна извадка на обществото.
Тук е важната роля на етичните принципи, които трябва да държат престъпността достатъчно ниска, за да може правораздаващите органи да имат време и ресурс за да се справят с нея.
--
Добре поддържаната държава разчита не толкова на законите, а основно на етични норми, които всъщност играят ролята на автоцензура. Тези норми може да се създадат от някаква религия или от някаква идеология - например социализъм даже- защо не. Каква е идеята при религиите - има няколко заповеди които се спазват от всички, които изповядват съответната религия. Тези заповеди са много лесни за запомняне и разбиране. Освен това те са достатъчно общи за да карат хората сами да се контролират и да няма стремеж за заобикалянето им/повечето хора ги спазват/. Така за законите в държавата, когато са в унисон с тези заповеди - остава малко работа, много малко хора ги нарушават.
Т.е. държава без създаване и налагане на етични норми - лесни за запомняне и спазване, не може да съществува дълго време.
Постоянното обявяване в обществото, че видите ли, човек е престъпник едва след като е осъден от съда на последна инстанция реално вреди на етичните норми. Защото ги подкопава. Особено, когато има голямо забавяне при осъждането на престъпник. Като резултат.. държавността губи.
Съдебната власт е може би най-податлива на нарушаването на етичните норми - просто защото там най-добре знаят законите и ги заобикалят най-добре в разрез с тези етични норми. Но нали сме правова държава - какво от това. Законите са важните. Проблемът е, че така хората също ще нарушават етичните норми и е въпрос на време да се стигне до неуправляема ситуация, защото ще има прекалено много престъпления.
Т.е. Съдебната власт задължително трябва да спазва няколко прости точно определени етични норми, а не само законите. И да има обществен съвет който да я контролира, а не сама да се контролира - няма как да стане това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар