В белите държавите не залагат на големи приходи от корпоративен данък. Залагат вместо това на данък имоти, ДОД, акцизи и ДДС. Корпоративният данък лесно се избягва.
В момента единствено данък имоти е символичен, а това е единственият антикризисен данък. Защото той кара икономиката да работи даже и при криза, отделно това е лостът с който държавата може да поддържа добро използване на основните активи в държавата - имотите. Отделно от тук трябва да дойдат парите за поддържането на кварталната инфраструктура.
А защо е антикризисен - защото при криза кара цените на всичко да спадат и така фирмите да стават конкуренти, а при растеж - да растат. Отделно, кара хората да търсят работа, има елемент на принуда, иначе може да се наложи да продават собственост.
Изкуственото насилване да потребяваме чрез повишаване на имотните данъци е ненужно (ако изобщо може да има ефект от него). Дори може да е вредно защото може да накара някои хора да си продадат скъпите жилища, които сега почти не ползват. Вместо това, ако се построят нови жилища, ще има много по-голям ефект за икономиката.
ОтговорИзтриванеКакво ще ги правим новите жилища? А старите? Ще ги оставим да се разрушат? В другите държави имат жилища на 200 години и си ги поддържат.
ИзтриванеВсъщност ние имаме изкуствено намален данък на жилищата, а на земеделските земи въобще няма данък. Това доведе до огромния балон с цените на имотите, много по-голям отколкото в другите държави. Това вдигна автоматично цените на всички стоки. Вносът е много по-изгоден. Отделно няма пари за поддържането на инфраструктурата, че чакаме на помощи. Същото е и със собствениците не могат да си поддържат имотите - качеството на живот е ужасно ниско. Да не говорим, че така всъщност няма работа за хората, щото поддръжката е работа.
Не е вярно, че имотния балон у нас е бил по-голям - какво да кажем например за Японския от преди 20 години?! Причините за балон винаги са непремереното кредитиране. Имотните данъци, ако и да могат да окажат някакво влияние, то е минимално. Ето, да вземем Китай, където централното правителство се опитва да укроти цените - какви мерки взема? Следните: Увеличаване на първоначалната вноска (за второ и трето жилище още повече) и увеличаване на данъка върху препродажбите. Т.е. изцяло се фокусира върху кредитирането, защото то е най-най-важното за цените на имотите.
ОтговорИзтриванеА въпроса с рушенето на жилища има и други решения - закон за външния вид или нещо подобно. Защото как един по-висок данък ще помогне на това? Хората нямат пари за ремонт, а ти искаш да им вземеш още и за данък! Не става така. Така вярно, може да накараш някой и друг спекулант да продаде нещо или някой и друг пенсионер да се премести в по-малко жилище, но това ще са незначителни обеми. Пак казвам - нека си държат каквото имат, много по-голям ефект за икономиката ще има ако се строят нови и нови жилища. Така ще падат и цените на старите.
Не е вярно, че само кредитирането е причина за балон в цените на имотите. Ниският данък спрямо останалите данъци също е причина за това. Навсякъде по света имотите когато си купуваш имот имаш средно 2% от пазарната цена като разходи на година - за данък, за смет, за поддържане. При нас това го няма - това от своя страна веднага се калкулира в цената на имотите - нямаш задължителни разходи.
ИзтриванеИ как данъка и поддържането помага - ами просто, задържа цените на имотите в съответните граници, така че хората да могат да плащат разходите им. Просто никой няма да купи жилище на висока цена и после да няма пари за годишните разходи. Отделно цената на строителството ще спадне/а защо ще спадне, защото това е локален бизнес и могат да се ползват само български материали и български труд/.
Mick, цената на строителството не може много да падне. Материалите при този свободен пазар са на борсови цени. То иначе ако закараш един тир с дограма до Белгия, ще изкараш парици за една година барем. Същото е със стоманата. А цимент по едно време вкарвахме с кораби от Турция. С работната ръка е почти същото. Има пазар на труда. Не е като с труда на държавния чиновник. Добрите заварчици и без друго са си гурбетчии. И са съгласни да работят в чужбина за съвсем малко по високо заплащане от тук. Същото е и с останалите строително професии. Единствено новото строителсво тук може да поевтинее, ако му се намалят данъците, защото само те са локални.
ИзтриванеПо принцип до някъде сте прав за стоманата и за цимента. Но не съвсем. Например за цимента - едно е да продава човек навън, където да се конкурира със всички световни фирми, друго е да се държи локалния пазар, където пазарът е гарантиран в смисъл, себестойността на произведеният цимент в България зависи най-вече от стандарта на живот тук, т.е. ще е доста по-ниска и спрямо да произведен цимент например в друга държава, отделно тук няма транспорт. Та тук фирмите могат да продават на доста по-ниски цени и пак да правят добри печалби. Все пак при нормално строителство/поддържане на инфраструктура, стари имоти, нови такива/ биха се купували много големи количества цимент, и даже при ниските цени ще има достатъчно големи печалби.
ИзтриванеНапример да приемем, че постоянно в страната се ремонтират и поддържат всичката инфрастуктура и старите сгради, отделно се създават и нови сгради - колко цимент ще е необходим? И всичкият този цимент, ще се продава само от български производители, защото вносният цимент ще е прекалено скъп, ще има нещо като бариера за вносният, а и за всички вносни стоки. Така, ще има много работа за българските производители.
Приятелю, има доста български производители, които работят за външни пазари и именно те са тези, които още кретат, и плащат по добри заплати от онези, които нямат достъп до външни пазари. Те първи ще пострадат. Самата ти идея за протекционизъм е много стара и е доказано, че не води до нищо добро. Не само в икономически смисъл, ами се стига буквално до войни. Не си мисли, че няма да има ответни мерки. А на строителна тематика може много да спорим, тъй като съм професионалист там. Но след като се запознаем, а не през този наистина хубав блог. Та на темата: Аз работя с гръцка стомана от град Волос, а гърците сега ползват български цимент. Въпреки, че той е сравнително "инертен" материал и има големи транспортни разходи.Материалите за довършителни работи пък са хептен на пазарни цени. Но разбери : строителната индустрия е особен вид. Да, при нея не се транспортира стоката, но пък работната сила е много мобилна.
ИзтриванеНе става дума за протекционизъм/ниските цени са резултат от реалното ни състояние на не добре развита икономика/. Става дума за правилно съотношение - доходи - цена на активите. В момента се пънем да се правим на големи, като малките деца - обуваме големи обувки и си мислим, че това е достатъчно. За да стане човек голям първо трябва да порасте и то малко по-малко, да няма пропуски. Ето това е което ни липсва, когато има добро съотношение доходи - цена на активите.. така всички малко по-малко ще растем, инфраструктурата ще расте, качеството на живот ще се увеличава, икономиката ще се развива балансирано, а не както сега - само единици за сметка на останалите милиони. Не е нормално една държава да се надява само на външните пазари и да зарязва вътрешния си пазар като неперспективен и прекалено евтин. Аналогия - в едно семейство, майката не и се занимава с къщната работа, мъжът също.. и все се вайкат, че нямат високоплатена работа/друго не признават/ с която да платят на някой който да им измете къщата и измие чиниите... и живеят сред купчини смет и мръсни чинии вече 23 години.
ИзтриванеТа нормалният данък имоти всъщност се грижи за това добро съотношение доходи / цени на активите. За добре балансирана и ефективна икономиката.
Освен това, не виждам със същия устрем да настояваш събраните от имотните данъци пари да се харчат само за инфраструктура! Те и сега, колкото и да са малко, пак не се харчат всички за инфраструктура, а ти искаш още да събираш. И защо? За да може кметовете да ги раздадат на близки фирми и чиновници роднини?! Не, благодаря, казвам аз на такива "грижи".
ОтговорИзтриванеИмотните данъци според мен не са само за инфраструктура, все пак това е данък, а не такса за поддръжка на инфраструктурата.
ОтговорИзтриване